вторник, 19 януари 2016 г.

Безгрижен ден



Стреснах се в съня. Събудих се. Тресна ме мисълта, че щом времето хубаво е, защо пък да не си направя една разходка. Измих се. Напълних с вода старото джезве. Вътре сложих щипка, две от билките, които лятото събрахме. Сипах си кафе. Изпуших последната цигара.
- Чая е готов- извика майка от съседната стая.
Измих термоса и налях ароматната течност вътре. Прибрах я в раницата, заедно с дузина ябълки и буркан кисело мляко. Взех повода на кучето. Минах през магазина, за да си купя тютюн и малко слънчоглед.
На магазинерката и се стори изключително странно, млад човек да ходи на разходки по полетата...
- Има нещо откачено в него - коментар, от един стар " войвода", седнал на пластмасовите маси, пред малкото селско магазинче
Обадих се на комшията ми, който сякаш чакаше, някой да му подхвърли идеята за този "пикник".
Ето ни и нас,по калните пътеки с раници на гърба, катерим баира. Стигнахме до най- високата точка. Пред нас езерото, а вътре лебедите, тъй безгрижни плуват. Един рибар, замяташе въдица с надеждата, че ще има слука. Зад водоема сам човек, бродещ нивите... Стана ми интересно, какво прави.
В този момент ми се искаше да не бях продавал телефона си, за да заснема някоя друга снимка за архива. Пушихме по цигара и тръгнахме надолу. Леко се подхлъзнах. Пред погледа ми се закова едно старо дърво. Наглед нищо и никакво, но колкото по- близо стигахме толкова по-космическо изглеждаше то. Величествен Дъб. Седнахме под него, за да хапнем някоя ябълка и да пием по чаша чай. Кучето набара някаква стара кутия от цигари и започна да я дъвчи. Скарах му се, дръпнах я от устата му и подхвърлих една ябълка, която да гризе.
 Дъждовна капка ме плесна по челото... Странна работа.. Леко заръмя, но както дойде, така бързо си и отиде. Продължихме напред. И пак катерене. Слънцето зад нас грее гърбината ми. Обърнах се. Сложих ръка на челото, за да видя изгледа. Самотният човек продължаваше да крачи, стиснал някаква странна машина. Моя комшия ми каза, че това бил металотърсач, а човека търсил някакво скрито съкровище или останали части от такова. Възбуди интереса ми още повече. Започнах да гледам в краката си, видиш ли, може да се усмихне късмета ми.
-Гледай, Гледай!- извика моя другар.
-Какво да гледам?- попитах го учудено.
- Орлите.- прошепна той.
Малко по- надолу видяхме и гнездото им, а вътре пискаха малките орлета.
Кучето се засили право натам. Започна да лае и скача нагоре, сякаш ще да ги стигне.
Седнахме на един голям камък, като преди това,постелихме чержетата, които носехме с нас. Доядохме това, което имаше. Изпихме чая и решихме да се връщаме.
По пътя не срещнахме никого. Нито извън селото, нито вътре.
Кучето беше уморено, от дългата разходка. Нахраних него, след което се наядох и аз. Беше вече тъмно, затова реших да си лягам. Пуснах си тиха музика и се върнах в царството на сънищата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар