Зимен сън

Слънцето блести в очите ми. Лекия полъх на вятъра едвам се усеща през отворения прозорец. Отпивам глътка от ароматното кафе. Дима от цигарата обладал е стаята. Миг покой... После, кучешки лай. "Някой дойде"- помислих си на глас. Огледах се, но няма никого пред нас. В този момент, тъмен облак скри слънчевите лъчи. Откри се гледка.. Тракииски низини, осеяни от могили, а отзад величествените планини. На юг "Родопа", на север " Средна гора" отвъд нея" Стара планина". Сякаш в бели доспехи покрити от снега, тревите, дръвчетата и полетата. А калпаците пухени на всяка къщичка, захлупени...
Красота...
Всеки се е скрил у дома. Напалили печките, сгушени в ъглите на малките стаи. Едни шият, други четат, трети мечтаят за деня, когато хората от града ще оценят приказката, която наричаме "Селски живот" . Ще се върнат и заживеят в мир и любов с природата. И сякаш едно цяло, ще творят, ще мечтаят, заедно, ще градят...
Утопия...